Иван Върбанов, журналист: Журналистическият труд е интелектуална собственост и като такъв трябва да бъде уважаван и защитаван.
АМА, ЧЕ БЕЗОБРАЗИЕ. Такова нещо не ми се беше случвало за целия ми професионален път в медиите - над 27 години вече!
Уважаеми колеги и приятели,
Пиша тези редове с известно разочарование, предизвикано от един казус, който засяга основите на нашата професия – журналистическата етика и уважението към интелектуалния труд.
Наскоро подготвих и публикувах авторски материал, посветен на значимо международно постижение на наш музикален състав. За моя огромна изненада, само ден след моята статия, открих същия текст публикуван в голяма национална медия. Без мое знание, без съгласие и, разбира се, без посочване на автора.
Оказа се, че от ръководството на въпросния музикален състав взели текста ми и го изпратили директно за публикуване на голямата медия, без да се съобразяват с нарушаването на моите авторски права и интелектуалната собственост.
В стремежа да се излезе на голяма трибуна и да се огласи успехът на висок национален глас е бил взет готовият мой журналистически текст от моята публикация - създадена с разработка, контекст на събитието, в резултат и на прецизен рисърч за потвърждение и от чуждестранни масиви за сверяване на истиността на фактите преди публикуване и т.н.
Та взима се моята публикация и се изпраща за препубликуване по имейла като прессъобщение от страна на въпросния състав, пренебрегвайки напълно факта, че това е моят труд и моят създаден материл, носител на авторско право.
Категоричен съм, че подобно действие е не само нарушение на Закона за авторското право и сродните му права, но и грубо погазване на етичните стандарти в медиите.
Журналистическият труд е интелектуална собственост и като такъв трябва да бъде уважаван и защитаван.
Недопустимо е да се използва чужд труд за лесна и бърза самореклама или за каквито и да било други цели, без изричното съгласие на автора. Това подкопава доверието в медиите и обезценява усилията на всеки, който влага време и професионализъм в своята работа.
Като журналист на свободна практика сега, аз списвам моите онлайн медии абсолютно бевзъзмездно, без да получавам приходи или заплащане за това, следвайки своята концепция да развивам журналистическите си платформи като независими, самостоятелни, обективни, показващи единствено и само Истината и фактите. (За разлика от големите медии, в които журналистите получават заплати за труда си, за всяка една своя публикация.)
Обидно е, когато човек влага позитивизъм и желание за огласяване на добрите вести, когато влага сърце в труда си, когато подава ръка - да получи удар към себе си и труда си, ограбване, подмяна и пресметливо отношение, калкулирано от идеята за големите и малките медии.
Не забравяйте: в 21-ви век, днес, в интернет няма ГОЛЕМИ и МАЛКИ медии. Потокът е огромен, вече всеки генерира съдържание, което достига до неограничен брой публика.
Важни са качеството на съдържанието, посланието, отношенията, стандартите на изготвянето му, отговорността към истинността, доверието и авторитета.
Категорично настоявам и ще бъда безкомпромисен по отношение на спазването на професионалните стандарти и етика, както и за уважение и зачитане към интелектуалния труд на журналистите и медиите. [Това бе и една от битките ми за защита на журналистическия труд, когато бе мандатът ми на Главен секретар на СБЖ (2015-2019 г.)]
Дали да има списък с такива субекти, към които ще приложа ембарго по отношение на отразяване ли?
Естествено, да!
Надявам се този мой пост да послужи като камбана и напомняне, че интелектуалната собственост не е даденост, а право, което трябва да бъде зачитано.
Нека заедно защитаваме почтеността в журналистиката и изкуството.
Журналистическият труд не е безплатен ресурс за свободно ползване, а резултат от време, усилия и професионализъм.
Считам, че е важно да говорим за тези неща, за да не се превръщат в норма. Интелектуалната собственост трябва да се уважава – независимо дали става въпрос за изкуство или за неговото отразяване.
С уважение,
Главен редактор на
.jpg)
Коментари
Публикуване на коментар